10 правила за романисти

Джонатан Франзен

  1. Читателят е приятел, а не противник, още по-малко – страничен наблюдател.

2. Художествена проза, която не представлява лично приключение на автора в зоната на плашещото или неизвестното, не си струва изобщо да бъде писана, освен за пари.

3. Никога не използвайте израза тогава като връзка – имаме си и за тази цел. Напляскването на многобройни тогава е лъжерешението на проблема с твърде многото и-та на една страница, избирано от мързеливия или глух писател.

4. Пишете в трето лице, освен ако не си предлага неудържимо услугите един наистина отличаващ се глас в първо лице.

5. Когато информацията стане свободна и всеобщо достъпна, обемистите ровения за бъдещ роман девалвират заедно с нея.

6. Най-чисто автобиографичната фикция изисква чиста измислица. Никой никога не е писал по-автобиографична история от „Преображението“ на Франц Кафка.

7. Виждате повече неподвижното седене, отколкото преследването.

8. Не е сигурно дали всеки, който има добър интернет на работното си място, пише добра художествена проза.

9. Интересните глаголи рядко са много интересни.

10. Трябва да сте обичали преди да станете безмилостни.

Превод от английски език Йордан Ефтимов

Оригинална публикация на 15 ноември 2018 г. в електронния блог „Literary Hub“: https://lithub.com/jonathan-franzens-10-rules-for-novelists/

Взето от книгата на Джонатан Франзен „The End of the End of the Earth: Essays“, издадена от Farrar, Straus and Giroux, 2018.

Джонатан Франзен е автор на преведените и на български език романи „Поправките“, „Свобода“ и „Чистота“. Той е един от успешните американски писатели в първото десетилетие на ХХI век. Есето му „По-далеч“ в превод от английски език на Георги Гочев може да се прочете в „Литературен вестник“, бр. 28, 2018: https://litvestnik.wordpress.com/2018/07/23/по-далеч/

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля напишете коментар!
Име