Съветите на Стивън Кинг, един увенчан крал на писането

Ако искате да станете писател, преди всичко трябва да правите две неща: да четете много и да пишете много. Няма начин да ги заобиколите, поне аз не знам такъв. Няма преки пътища.
Аз чета бавно, но на година успявам да изгълтам седемдесет-осемдесет книги, главно белетристика. Причините да чета не са професионални, просто ми доставя удоволствие.

Човек разбира най-ясно какво не бива да прави, когато чете лоша проза – роман като „Астероиди миньори“ (или „Долината на куклите“, „Цветя на тавана“ и „Мостовете на Медисън“) се равнява на цял семестър в реномирано училище по творческо писане, дори с най-добрите гост-лектори.

В изисканото общество се смята за неучтиво да четете по време на хранене, но ако искате да успеете като писател, учтивостта трябва да е предпоследната ви грижа. Последната ви грижа трябва да е доброто общество и неговите очаквания. Ако смятате сериозно да се занимавате с писане, дните ви като член на изисканото общество така или иначе са преброени.

Писането се удава винаги и само тогава най-добре, когато пишещият го възприема като вид вдъхновена игра.

Докато можете да четете почти навсякъде, то не ви препоръчвам да пишете в обществени библиотеки, жилища под наем или градински пейки, освен в краен случай.
Пространството може да е скромно и всъщност се нуждае само от едно: врата, която да сте готови да затворите след себе си.

Не чакайте муза!

Пишете, каквото искате, вдъхнете на текста живот и го направете уникален, като вплетете в интригата собствените си преживявания, приятелства, връзки, секс, работа. Особено работата. Хората обичат да четат за професии. Един Бог знае защо, но е така. Ако сте водопроводчик, любител на научната фантастика, можете да напишете роман за водопроводчик на космически кораб или чужда планета.

Според мен разказите и романите се състоят от три елемента: повествованието, което придвижва историята от точка А до точка Б и така чак до точка Я; изложението, което потапя читателя в една сетивна реалност; и диалога, който чрез речта вдъхва живот на героите.

Поставям героите си (понякога двама, друг път само един) в опасно положение и после ги гледам как се опитват да излязат от него. Моята задача не е да им помагам да се измъкнат или да им осигуря безопасност – за тази цел е потребен шумният пневматичен чук на сюжета, – а да наблюдавам какво ще се случи и после да го запиша.

Най-интересните ситуации често се описват с въпроса „Какво би ставало, ако?“.

Оскъдните описания объркват читателя и го карат да се чувства така, все едно страда от късогледство. Прекалено претрупаните, напротив, го засипват с лавина от детайли и образи. Номерът е да намерите златната среда.

За мен доброто описание се състои от няколко умело подбрани детайла, които създават впечатление за цялото. Обикновено именно тези детайли ми идват първо на ум.

Несполучливото сравнение е само един от възможните капани на образния език. Най-честият – и в него обикновено попадат онези, които не са прочели достатъчно книги – е употребата на изтъркани сравнения, метафори и образи.

Диалогът снабдява героите с гласове, той е незаменим за изграждането на образите – само постъпките издават повече за даден човек. Но езикът може да бъде и предателски: изказванията на хората често разкриват черти от характера им, за които самите говорещи дори не подозират.

Всичко, което казах за диалога, важи и за изграждането на образите в романа. Тази работа се свежда до две неща: да наблюдавате как се държат хората във вашето обкръжение и после да предадете честно това наблюдение.

Никога не бива да забравяте, че в действителния живот няма стереотипи като „злодей“, „най-добър приятел“ или „курва със златно сърце“. В действителния живот всеки гледа на себе си като на главен герой, протагонист, важна клечка.

Символиката трябва да украсява и обогатява, а не да придава изкуствена дълбочина.

Хубавата проза започва винаги с историята и чак след това прераства в тема. Обратното почти никога не се получава.

От „За писането. Мемоари на занаята“ на Стивън Кинг, изд. „Сиела“, С., 2016.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля напишете коментар!
Име