Изборът какво да пиша: художествена и нехудожествена проза

Йосип Новакович

Обхватът от необходимите знания за писане се променя – в зависимост от произведението и според индивидуалността на писателя. Когато пишете, никога не забравяйте да определите до каква степен трябва да познавате суровия материал, от който изграждате произведението. Ако постоянно възпроизвеждате събитията, за които си спомняте, колкото се може по-правдиво и не чувствате порив нещо да измислите, да подсилите или разкрасите, а може би да прибавите по-грозни подробности, вие сте автор, чието естествено призвание е нехудожествената проза. Можете да приемате за белетристика онова, което пишете, макар че това понятие ще бъде условно. Ако твърдите с чиста съвест, че пишете художествена проза, ще изпаднете в трудното положение да обяснявате как сте я съчинили. Бих ви препоръчал да признаете, че пишете нехудожествена проза и да се наслаждавате на ябълката от дървото на познанието. Нямаме основания да смятаме, че художествената проза превъзхожда нехудожествената.

Обратното също е възможно – може би искате да създавате нехудожествена проза, но при всяка възможност преобразявате фактите, преувеличавате и ги разкрасявате и дори въвеждате образи, места и събития, които нямат нищо общо с автентичния материал. В такъв случай вие сте роден белетрист, което е далеч по-мило, отколкото да ви кажат, че сте роден лъжец. Белетристиката наподобява в много голяма степен лъжата. Изхождате от нещо реално, но поради някаква конкретна причина (да не ви заловят, да изхитрувате, да вземете пари или каквото и да било) вие променяте поне един ключов елемент при разкриването му. Вместо да си признаете, че са ви посинили окото в бара, където сте се домогвали до приятелката на някого, може да кажете, че както сте си карали ски из Върмонт, при един завой сте се забили в муцуната на заспала мечка. За да не накърните своята гордост, измисляте лъжа и покрай нея – цяла история. Ако ви е навик да лъжете, защо не преодолеете този греховен импулс, като започнете да пишете белетристика?

Начинът, по който се отнасяте към оригиналния си материал, определя какъв писател сте. Може би е още твърде рано да се самоопределите. Наблюдавайте внимателно реакциите си и така ще определите какво пишете – белетристика или нехудожествена проза.

От друга страна, бихте могли да правите и двете, както е при много писатели, включително и при мен. Понякога съм заинтригуван от някое събитие или впечатление. Не решавам веднага какво да направя от него. Нахвърлям щрихи, записвам по нещо и виждам дали имам желание да преобразя материала, да го преструктурирам и съчиня. Ако го направя, значи, че пиша художествена проза и започвам да внасям още повече промени. Ако видя обаче, че не преобразувам нищо, че мисля върху събитието и записвам размислите си, зная, че пиша есе. Есетата ми харесват също толкова, колкото и разказите, затова не изпитвам разочарование. И в двата случая се чувствам щастлив, че имам нещо да кажа (есе) или нещо, което да пресъздам (белетристика).

Из книгата на Йосип Новакович „Курс по творческо писане“, изд. „Сиела“, С., 2009.

1 коментар

  1. Така си е. Простото, нехудожествено, в крайна сметка не-белетристично разказване на истории, си е голяма бариера за „родените разказвачи“. През живота си съм срещал десетки майстори, а и майсторки, на „краткия разказ“, а някои от тях и нагазили в „епично-романистки проекти“. Куцането винаги идва от непреодолимите затруднения за откъсване от видяна и усетена /житейски/ реалност и гмурване във „фикцията на уголеменото, красиво и /донякъде/ нагло ЛЪГОТЕНЕ“ на писателската художественост. В края на 20-ти и в преживявания от нас/вас 21.век беше извършено едно колосално бягство към белетристиката-фикция, особено в най-развитите икономически и културно, та даже и философско-социологически, страни на планетата ни. Не случайно големите световни литературни награди от десетилетия насам се присъждат на уникални „критични реалисти и романтици“ от т. нар. „трети, по-неразвит в алиенационно-обществено отношение свят“… Но, това е един дълбок процес. Моето лично убеждение е, че сближаването на ГРАЖДАНСКИЯ тип НЕ-АЛИЕНАЦИЯ НА ИНДИВИДА в развитите и по-изостаналите държави по Глобуса ни ще роди нов ренесанс в художествената литература КАТО ЦЯЛОСТ. А оттам и ще дойде „цунамито“ на новия землянски морал. Дано.

Вашият отговор на Димитър Карабахчиев Отказ

Моля напишете коментар!
Име